наумил си

Речник на българския език

1. наумил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

наумил си е производна форма на наумя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. наумил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

наумил си е производна форма на наумя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).