щял съм да наумя

Речник на българския език

1. щял съм да наумя — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да наумя е производна форма на наумя (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).