щял съм да съм наумил

Речник на българския език

1. щял съм да съм наумил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм наумил е производна форма на наумя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).