наумил е

Речник на българския език

1. наумил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наумил е е производна форма на наумя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. наумил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наумил е е производна форма на наумя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).