щяла съм да наумя

Речник на българския език

1. щяла съм да наумя — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да наумя е производна форма на наумя (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).