наумила си

Речник на българския език

1. наумила си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

наумила си е производна форма на наумя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. наумила си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

наумила си е производна форма на наумя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).