упълномощя

Речник на българския език

упълномощя̀ преходен глагол от свършен вид (тип 174tt) редактиране

Значение

упълномощѝш, мин. св. упълномощѝх, мин. прич. упълномощѝл, св.вж. упълномощавам.

Грешни изписвания (32)

  • опалномощйа
  • опалномощйъ
  • опалномущйа
  • опалномущйъ
  • опалнумощйа
  • опалнумощйъ
  • опалнумущйа
  • опалнумущйъ
  • опълномощйа
  • опълномощйъ
  • опълномущйа
  • опълномущйъ
  • опълнумощйа
  • опълнумощйъ
  • опълнумущйа
  • опълнумущйъ
  • упалномощйа
  • упалномощйъ
  • упалномущйа
  • упалномущйъ
  • упалнумощйа
  • упалнумощйъ
  • упалнумущйа
  • упалнумущйъ
  • упълномощйа
  • упълномощйъ
  • упълномущйа
  • упълномущйъ
  • упълнумощйа
  • упълнумощйъ
  • упълнумущйа
  • упълнумущйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице упъл-но-мо-щя упъл-но-мо-щим
2 лице упъл-но-мо-щиш упъл-но-мо-щи-те
3 лице упъл-но-мо-щи упъл-но-мо-щят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице упъл-но-мо-щих упъл-но-мо-щих-ме
2 лице упъл-но-мо-щи упъл-но-мо-щих-те
3 лице упъл-но-мо-щи упъл-но-мо-щи-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице упъл-но-мо-щях упъл-но-мо-щях-ме
2 лице упъл-но-мо-ще-ше упъл-но-мо-щях-те
3 лице упъл-но-мо-ще-ше упъл-но-мо-щя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице упълномощил съм упълномощила съм упълномощило съм упълномощили сме
2 лице упълномощил си упълномощила си упълномощило си упълномощили сте
3 лице упълномощил е упълномощила е упълномощило е упълномощили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях упълномощил бях упълномощила бях упълномощило бяхме упълномощили
2 лице беше упълномощил беше упълномощила беше упълномощило бяхте упълномощили
3 лице беше упълномощил беше упълномощила беше упълномощило бяха упълномощили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще упълномощя ще упълномощим
2 лице ще упълномощиш ще упълномощите
3 лице ще упълномощи ще упълномощят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм упълномощил ще съм упълномощила ще съм упълномощило ще сме упълномощили
2 лице ще си упълномощил ще си упълномощила ще си упълномощило ще сте упълномощили
3 лице ще е упълномощил ще е упълномощила ще е упълномощило ще са упълномощили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да упълномощя щяхме да упълномощим
2 лице щеше да упълномощиш щяхте да упълномощите
3 лице щеше да упълномощи щяха да упълномощят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм упълномощил щях да съм упълномощила щях да съм упълномощило щяхме да сме упълномощили
2 лице щеше да си упълномощил щеше да си упълномощила щеше да си упълномощило щяхте да сте упълномощили
3 лице щеше да е упълномощил щеше да е упълномощила щеше да е упълномощило щяха да са упълномощили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице упълномощял съм упълномощяла съм упълномощяло съм упълномощели сме
2 лице упълномощял си упълномощяла си упълномощяло си упълномощели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице упълномощил съм упълномощила съм упълномощило съм упълномощили сме
2 лице упълномощил си упълномощила си упълномощило си упълномощили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм упълномощил била съм упълномощила било съм упълномощило били сме упълномощили
2 лице бил си упълномощил била си упълномощила било си упълномощило били сте упълномощили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да упълномощя щяла съм да упълномощя щяло съм да упълномощя щели сме да упълномощим
2 лице щял си да упълномощиш щяла си да упълномощиш щяло си да упълномощиш щели сте да упълномощите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм упълномощил щяла съм да съм упълномощила щяло съм да съм упълномощило щели сме да сме упълномощили
2 лице щял си да си упълномощил щяла си да си упълномощила щяло си да си упълномощило щели сте да сте упълномощили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих упълномощил бих упълномощила бих упълномощило бихме упълномощили
2 лице би упълномощил би упълномощила би упълномощило бихте упълномощили
3 лице би упълномощил би упълномощила би упълномощило биха упълномощили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
упъл-но-мо-щи упъл-но-мо-ще-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род упъл-но-мо-щен
непълен член упъл-но-мо-ще-ния
пълен член упъл-но-мо-ще-ни-ят
женски род упъл-но-мо-ще-на
членувано упъл-но-мо-ще-на-та
среден род упъл-но-мо-ще-но
членувано упъл-но-мо-ще-но-то
множествено число упъл-но-мо-ще-ни
членувано упъл-но-мо-ще-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род упъл-но-мо-щил
непълен член упъл-но-мо-щи-лия
пълен член упъл-но-мо-щи-ли-ят
женски род упъл-но-мо-щи-ла
членувано упъл-но-мо-щи-ла-та
среден род упъл-но-мо-щи-ло
членувано упъл-но-мо-щи-ло-то
множествено число упъл-но-мо-щи-ли
членувано упъл-но-мо-щи-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род упъл-но-мо-щял
женски род упъл-но-мо-щя-ла
среден род упъл-но-мо-щя-ло
множествено число упъл-но-мо-ще-ли