упълномощила

Речник на българския език

1. упълномощила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

упълномощила е производна форма на упълномощя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. упълномощила — мин. деят. св. прич. ж. р.

упълномощила е производна форма на упълномощя (мин. деят. св. прич. ж. р.).