упълномощило

Речник на българския език

1. упълномощило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

упълномощило е производна форма на упълномощя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. упълномощило — мин. деят. св. прич. ср. р.

упълномощило е производна форма на упълномощя (мин. деят. св. прич. ср. р.).