упълномощил

Речник на българския език

1. упълномощил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

упълномощил е производна форма на упълномощя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. упълномощил — мин. деят. св. прич. м. р.

упълномощил е производна форма на упълномощя (мин. деят. св. прич. м. р.).