упълномощи

Речник на българския език

1. упълномощи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

упълномощи е производна форма на упълномощя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. упълномощи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

упълномощи е производна форма на упълномощя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. упълномощи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

упълномощи е производна форма на упълномощя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. упълномощи — повелително наклонение, ед. ч.

упълномощи е производна форма на упълномощя (повелително наклонение, ед. ч.).