упълномощеният

Речник на българския език

1. упълномощеният — м. р. пълен член

упълномощеният е производна форма на упълномощен (м. р. пълен член).

2. упълномощеният — мин. страд. прич. м. р. пълен член

упълномощеният е производна форма на упълномощя (мин. страд. прич. м. р. пълен член).