1.
упълномощѐн
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
вж. упълномоща̀вам
Грешни изписвания (15)
- опалномощен
- опалномущен
- опалнумощен
- опалнумущен
- опълномощен
- опълномущен
- опълнумощен
- опълнумущен
- упалномощен
- упалномущен
- упалнумощен
- упалнумущен
- упълномущен
- упълнумощен
- упълнумущен
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | упъл-но-мо-щен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | упъл-но-мо-ще-ния | ||
| пълен член | упъл-но-мо-ще-ни-ят | ||
| ж. р. | упъл-но-мо-ще-на | ||
| членувано | упъл-но-мо-ще-на-та | ||
| ср. р. | упъл-но-мо-ще-но | ||
| членувано | упъл-но-мо-ще-но-то | ||
| мн. ч. | упъл-но-мо-ще-ни | ||
| членувано | упъл-но-мо-ще-ни-те | ||
2. упълномощен — мин. страд. прич. м. р.
упълномощен е производна форма на упълномощя (мин. страд. прич. м. р.).