било е упълномощило

Речник на българския език

1. било е упълномощило — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

било е упълномощило е производна форма на упълномощя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).