упълномощила си

Речник на българския език

1. упълномощила си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

упълномощила си е производна форма на упълномощя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. упълномощила си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

упълномощила си е производна форма на упълномощя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).