упълномощили

Речник на българския език

1. упълномощили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

упълномощили е производна форма на упълномощя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. упълномощили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

упълномощили е производна форма на упълномощя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).