упълномощил си

Речник на българския език

1. упълномощил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

упълномощил си е производна форма на упълномощя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. упълномощил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

упълномощил си е производна форма на упълномощя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).