упълномощяло

Речник на българския език

1. упълномощяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

упълномощяло е производна форма на упълномощя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. упълномощяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

упълномощяло е производна форма на упълномощя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).