упълномощели

Речник на българския език

1. упълномощели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

упълномощели е производна форма на упълномощя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. упълномощели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

упълномощели е производна форма на упълномощя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).