щяло е да е упълномощило

Речник на българския език

1. щяло е да е упълномощило — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

щяло е да е упълномощило е производна форма на упълномощя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).