упълномощяла

Речник на българския език

1. упълномощяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

упълномощяла е производна форма на упълномощя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. упълномощяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

упълномощяла е производна форма на упълномощя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).