упълномощеше

Речник на българския език

1. упълномощеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

упълномощеше е производна форма на упълномощя (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. упълномощеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

упълномощеше е производна форма на упълномощя (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).