беше упълномощило

Речник на българския език

1. беше упълномощило — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

беше упълномощило е производна форма на упълномощя (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. беше упълномощило — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

беше упълномощило е производна форма на упълномощя (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).