упълномощяло си

Речник на българския език

1. упълномощяло си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

упълномощяло си е производна форма на упълномощя (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).