бил е упълномощил

Речник на българския език

1. бил е упълномощил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е упълномощил е производна форма на упълномощя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).