упълномощила е

Речник на българския език

1. упълномощила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

упълномощила е е производна форма на упълномощя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. упълномощила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

упълномощила е е производна форма на упълномощя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).