разлютявам

Речник на българския език

разлютя̀вам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

разлютяваш, несв. и разлютя, св.
1. Какво. Правя да стане по-лют; подлютявам.
2. Прен. Кого. Разсърдвам, разядосвам силно; разгневявам.
разлютявам се/разлютя се. — Разгневявам се.

Грешни изписвания (3)

  • разлютявъм
  • ръзлютявам
  • ръзлютявъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице раз-лю-тя-вам раз-лю-тя-ва-ме
2 лице раз-лю-тя-ваш раз-лю-тя-ва-те
3 лице раз-лю-тя-ва раз-лю-тя-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице раз-лю-тя-вах раз-лю-тя-вах-ме
2 лице раз-лю-тя-ва раз-лю-тя-вах-те
3 лице раз-лю-тя-ва раз-лю-тя-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице раз-лю-тя-вах раз-лю-тя-вах-ме
2 лице раз-лю-тя-ва-ше раз-лю-тя-вах-те
3 лице раз-лю-тя-ва-ше раз-лю-тя-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разлютявал съм разлютявала съм разлютявало съм разлютявали сме
2 лице разлютявал си разлютявала си разлютявало си разлютявали сте
3 лице разлютявал е разлютявала е разлютявало е разлютявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях разлютявал бях разлютявала бях разлютявало бяхме разлютявали
2 лице беше разлютявал беше разлютявала беше разлютявало бяхте разлютявали
3 лице беше разлютявал беше разлютявала беше разлютявало бяха разлютявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще разлютявам ще разлютяваме
2 лице ще разлютяваш ще разлютявате
3 лице ще разлютява ще разлютяват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм разлютявал ще съм разлютявала ще съм разлютявало ще сме разлютявали
2 лице ще си разлютявал ще си разлютявала ще си разлютявало ще сте разлютявали
3 лице ще е разлютявал ще е разлютявала ще е разлютявало ще са разлютявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да разлютявам щяхме да разлютяваме
2 лице щеше да разлютяваш щяхте да разлютявате
3 лице щеше да разлютява щяха да разлютяват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм разлютявал щях да съм разлютявала щях да съм разлютявало щяхме да сме разлютявали
2 лице щеше да си разлютявал щеше да си разлютявала щеше да си разлютявало щяхте да сте разлютявали
3 лице щеше да е разлютявал щеше да е разлютявала щеше да е разлютявало щяха да са разлютявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разлютявал съм разлютявала съм разлютявало съм разлютявали сме
2 лице разлютявал си разлютявала си разлютявало си разлютявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разлютявал съм разлютявала съм разлютявало съм разлютявали сме
2 лице разлютявал си разлютявала си разлютявало си разлютявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм разлютявал била съм разлютявала било съм разлютявало били сме разлютявали
2 лице бил си разлютявал била си разлютявала било си разлютявало били сте разлютявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да разлютявам щяла съм да разлютявам щяло съм да разлютявам щели сме да разлютяваме
2 лице щял си да разлютяваш щяла си да разлютяваш щяло си да разлютяваш щели сте да разлютявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм разлютявал щяла съм да съм разлютявала щяло съм да съм разлютявало щели сме да сме разлютявали
2 лице щял си да си разлютявал щяла си да си разлютявала щяло си да си разлютявало щели сте да сте разлютявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих разлютявал бих разлютявала бих разлютявало бихме разлютявали
2 лице би разлютявал би разлютявала би разлютявало бихте разлютявали
3 лице би разлютявал би разлютявала би разлютявало биха разлютявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
раз-лю-тя-вай раз-лю-тя-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род раз-лю-тя-ван
непълен член раз-лю-тя-ва-ния
пълен член раз-лю-тя-ва-ни-ят
женски род раз-лю-тя-ва-на
членувано раз-лю-тя-ва-на-та
среден род раз-лю-тя-ва-но
членувано раз-лю-тя-ва-но-то
множествено число раз-лю-тя-ва-ни
членувано раз-лю-тя-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-лю-тя-вал
непълен член раз-лю-тя-ва-лия
пълен член раз-лю-тя-ва-ли-ят
женски род раз-лю-тя-ва-ла
членувано раз-лю-тя-ва-ла-та
среден род раз-лю-тя-ва-ло
членувано раз-лю-тя-ва-ло-то
множествено число раз-лю-тя-ва-ли
членувано раз-лю-тя-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-лю-тя-вал
женски род раз-лю-тя-ва-ла
среден род раз-лю-тя-ва-ло
множествено число раз-лю-тя-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-лю-тя-ващ
непълен член раз-лю-тя-ва-щия
пълен член раз-лю-тя-ва-щи-ят
женски род раз-лю-тя-ва-ща
членувано раз-лю-тя-ва-ща-та
среден род раз-лю-тя-ва-що
членувано раз-лю-тя-ва-що-то
множествено число раз-лю-тя-ва-щи
членувано раз-лю-тя-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

раз-лю-тя-вай-ки