беше разлютявал

Речник на българския език

1. беше разлютявал — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

беше разлютявал е производна форма на разлютявам (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. беше разлютявал — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

беше разлютявал е производна форма на разлютявам (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).