разлютявало си

Речник на българския език

1. разлютявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

разлютявало си е производна форма на разлютявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. разлютявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

разлютявало си е производна форма на разлютявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. разлютявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

разлютявало си е производна форма на разлютявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).