разлютявало съм

Речник на българския език

1. разлютявало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

разлютявало съм е производна форма на разлютявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. разлютявало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

разлютявало съм е производна форма на разлютявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. разлютявало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

разлютявало съм е производна форма на разлютявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).