разлютява

Речник на българския език

1. разлютява — сег. вр., 3 л., ед. ч.

разлютява е производна форма на разлютявам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. разлютява — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

разлютява е производна форма на разлютявам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. разлютява — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

разлютява е производна форма на разлютявам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).