разлютявала

Речник на българския език

1. разлютявала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разлютявала е производна форма на разлютявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. разлютявала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разлютявала е производна форма на разлютявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. разлютявала — мин. деят. св. прич. ж. р.

разлютявала е производна форма на разлютявам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. разлютявала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

разлютявала е производна форма на разлютявам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).