разлютявали

Речник на българския език

1. разлютявали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

разлютявали е производна форма на разлютявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разлютявали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

разлютявали е производна форма на разлютявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. разлютявали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

разлютявали е производна форма на разлютявам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. разлютявали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

разлютявали е производна форма на разлютявам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).