разлютявахте

Речник на българския език

1. разлютявахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

разлютявахте е производна форма на разлютявам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. разлютявахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

разлютявахте е производна форма на разлютявам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).