разлютявал е

Речник на българския език

1. разлютявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разлютявал е е производна форма на разлютявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разлютявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разлютявал е е производна форма на разлютявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разлютявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разлютявал е е производна форма на разлютявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).