щял да е разлютявал

Речник на българския език

1. щял да е разлютявал — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял да е разлютявал е производна форма на разлютявам (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).