разлютявала съм

Речник на българския език

1. разлютявала съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

разлютявала съм е производна форма на разлютявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. разлютявала съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

разлютявала съм е производна форма на разлютявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

3. разлютявала съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

разлютявала съм е производна форма на разлютявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).