разгневявам

Речник на българския език

разгневя̀вам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

разгневяваш, несв. и разгневя, св.; Кого. Предизвиквам гняв у някого, карам го да стане гневен; ядосвам, разсърдвам.
разгневявам се/разгневя се. — Ставам гневен.

Грешни изписвания (7)

  • разгневявъм
  • разгнивявам
  • разгнивявъм
  • ръзгневявам
  • ръзгневявъм
  • ръзгнивявам
  • ръзгнивявъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице раз-г-не-вя-вам раз-г-не-вя-ва-ме
2 лице раз-г-не-вя-ваш раз-г-не-вя-ва-те
3 лице раз-г-не-вя-ва раз-г-не-вя-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице раз-г-не-вя-вах раз-г-не-вя-вах-ме
2 лице раз-г-не-вя-ва раз-г-не-вя-вах-те
3 лице раз-г-не-вя-ва раз-г-не-вя-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице раз-г-не-вя-вах раз-г-не-вя-вах-ме
2 лице раз-г-не-вя-ва-ше раз-г-не-вя-вах-те
3 лице раз-г-не-вя-ва-ше раз-г-не-вя-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разгневявал съм разгневявала съм разгневявало съм разгневявали сме
2 лице разгневявал си разгневявала си разгневявало си разгневявали сте
3 лице разгневявал е разгневявала е разгневявало е разгневявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях разгневявал бях разгневявала бях разгневявало бяхме разгневявали
2 лице беше разгневявал беше разгневявала беше разгневявало бяхте разгневявали
3 лице беше разгневявал беше разгневявала беше разгневявало бяха разгневявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще разгневявам ще разгневяваме
2 лице ще разгневяваш ще разгневявате
3 лице ще разгневява ще разгневяват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм разгневявал ще съм разгневявала ще съм разгневявало ще сме разгневявали
2 лице ще си разгневявал ще си разгневявала ще си разгневявало ще сте разгневявали
3 лице ще е разгневявал ще е разгневявала ще е разгневявало ще са разгневявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да разгневявам щяхме да разгневяваме
2 лице щеше да разгневяваш щяхте да разгневявате
3 лице щеше да разгневява щяха да разгневяват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм разгневявал щях да съм разгневявала щях да съм разгневявало щяхме да сме разгневявали
2 лице щеше да си разгневявал щеше да си разгневявала щеше да си разгневявало щяхте да сте разгневявали
3 лице щеше да е разгневявал щеше да е разгневявала щеше да е разгневявало щяха да са разгневявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разгневявал съм разгневявала съм разгневявало съм разгневявали сме
2 лице разгневявал си разгневявала си разгневявало си разгневявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разгневявал съм разгневявала съм разгневявало съм разгневявали сме
2 лице разгневявал си разгневявала си разгневявало си разгневявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм разгневявал била съм разгневявала било съм разгневявало били сме разгневявали
2 лице бил си разгневявал била си разгневявала било си разгневявало били сте разгневявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да разгневявам щяла съм да разгневявам щяло съм да разгневявам щели сме да разгневяваме
2 лице щял си да разгневяваш щяла си да разгневяваш щяло си да разгневяваш щели сте да разгневявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм разгневявал щяла съм да съм разгневявала щяло съм да съм разгневявало щели сме да сме разгневявали
2 лице щял си да си разгневявал щяла си да си разгневявала щяло си да си разгневявало щели сте да сте разгневявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих разгневявал бих разгневявала бих разгневявало бихме разгневявали
2 лице би разгневявал би разгневявала би разгневявало бихте разгневявали
3 лице би разгневявал би разгневявала би разгневявало биха разгневявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
раз-г-не-вя-вай раз-г-не-вя-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род раз-г-не-вя-ван
непълен член раз-г-не-вя-ва-ния
пълен член раз-г-не-вя-ва-ни-ят
женски род раз-г-не-вя-ва-на
членувано раз-г-не-вя-ва-на-та
среден род раз-г-не-вя-ва-но
членувано раз-г-не-вя-ва-но-то
множествено число раз-г-не-вя-ва-ни
членувано раз-г-не-вя-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-г-не-вя-вал
непълен член раз-г-не-вя-ва-лия
пълен член раз-г-не-вя-ва-ли-ят
женски род раз-г-не-вя-ва-ла
членувано раз-г-не-вя-ва-ла-та
среден род раз-г-не-вя-ва-ло
членувано раз-г-не-вя-ва-ло-то
множествено число раз-г-не-вя-ва-ли
членувано раз-г-не-вя-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-г-не-вя-вал
женски род раз-г-не-вя-ва-ла
среден род раз-г-не-вя-ва-ло
множествено число раз-г-не-вя-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-г-не-вя-ващ
непълен член раз-г-не-вя-ва-щия
пълен член раз-г-не-вя-ва-щи-ят
женски род раз-г-не-вя-ва-ща
членувано раз-г-не-вя-ва-ща-та
среден род раз-г-не-вя-ва-що
членувано раз-г-не-вя-ва-що-то
множествено число раз-г-не-вя-ва-щи
членувано раз-г-не-вя-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

раз-г-не-вя-вай-ки