разгневявало съм

Речник на българския език

1. разгневявало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

разгневявало съм е производна форма на разгневявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. разгневявало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

разгневявало съм е производна форма на разгневявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. разгневявало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

разгневявало съм е производна форма на разгневявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).