разгневявал си

Речник на българския език

1. разгневявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разгневявал си е производна форма на разгневявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. разгневявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разгневявал си е производна форма на разгневявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. разгневявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разгневявал си е производна форма на разгневявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).