разгневявало

Речник на българския език

1. разгневявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разгневявало е производна форма на разгневявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разгневявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разгневявало е производна форма на разгневявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разгневявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

разгневявало е производна форма на разгневявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. разгневявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разгневявало е производна форма на разгневявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).