разгневявал е

Речник на българския език

1. разгневявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разгневявал е е производна форма на разгневявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разгневявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разгневявал е е производна форма на разгневявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разгневявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разгневявал е е производна форма на разгневявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).