разлютявало

Речник на българския език

1. разлютявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разлютявало е производна форма на разлютявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разлютявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разлютявало е производна форма на разлютявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разлютявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

разлютявало е производна форма на разлютявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. разлютявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разлютявало е производна форма на разлютявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).