1. разлютявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
разлютявало е производна форма на разлютявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2. разлютявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
разлютявало е производна форма на разлютявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
3. разлютявало — мин. деят. св. прич. ср. р.
разлютявало е производна форма на разлютявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).
4. разлютявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.
разлютявало е производна форма на разлютявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).