разлютя

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	раз-лю-тя	раз-лю-тим
2 лице	раз-лю-тиш	раз-лю-ти-те
3 лице	раз-лю-ти	раз-лю-тят

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	раз-лю-тих	раз-лю-тих-ме
2 лице	раз-лю-ти	раз-лю-тих-те
3 лице	раз-лю-ти	раз-лю-ти-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	раз-лю-тях	раз-лю-тях-ме
2 лице	раз-лю-те-ше	раз-лю-тях-те
3 лице	раз-лю-те-ше	раз-лю-тя-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	разлютил съм	разлютила съм	разлютило съм	разлютили сме
2 лице	разлютил си	разлютила си	разлютило си	разлютили сте
3 лице	разлютил е	разлютила е	разлютило е	разлютили са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях разлютил	бях разлютила	бях разлютило	бяхме разлютили
2 лице	беше разлютил	беше разлютила	беше разлютило	бяхте разлютили
3 лице	беше разлютил	беше разлютила	беше разлютило	бяха разлютили

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще разлютя	ще разлютим
2 лице	ще разлютиш	ще разлютите
3 лице	ще разлюти	ще разлютят

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм разлютил	ще съм разлютила	ще съм разлютило	ще сме разлютили
2 лице	ще си разлютил	ще си разлютила	ще си разлютило	ще сте разлютили
3 лице	ще е разлютил	ще е разлютила	ще е разлютило	ще са разлютили

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да разлютя	щяхме да разлютим
2 лице	щеше да разлютиш	щяхте да разлютите
3 лице	щеше да разлюти	щяха да разлютят

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм разлютил	щях да съм разлютила	щях да съм разлютило	щяхме да сме разлютили
2 лице	щеше да си разлютил	щеше да си разлютила	щеше да си разлютило	щяхте да сте разлютили
3 лице	щеше да е разлютил	щеше да е разлютила	щеше да е разлютило	щяха да са разлютили

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	разлютял съм	разлютяла съм	разлютяло съм	разлютели сме
2 лице	разлютял си	разлютяла си	разлютяло си	разлютели сте
3 лице	раз-лю-тял разлютял е	раз-лю-тя-ла разлютяла е	раз-лю-тя-ло разлютяло е	раз-лю-те-ли разлютели са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	разлютил съм	разлютила съм	разлютило съм	разлютили сме
2 лице	разлютил си	разлютила си	разлютило си	разлютили сте
3 лице	раз-лю-тил разлютил е	раз-лю-ти-ла разлютила е	раз-лю-ти-ло разлютило е	раз-лю-ти-ли разлютили са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм разлютил	била съм разлютила	било съм разлютило	били сме разлютили
2 лице	бил си разлютил	била си разлютила	било си разлютило	били сте разлютили
3 лице	бил разлютил бил е разлютил	била разлютила била е разлютила	било разлютило било е разлютило	били разлютили били са разлютили

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да разлютя	щяла съм да разлютя	щяло съм да разлютя	щели сме да разлютим
2 лице	щял си да разлютиш	щяла си да разлютиш	щяло си да разлютиш	щели сте да разлютите
3 лице	щял да разлюти щял е да разлюти	щяла да разлюти щяла е да разлюти	щяло да разлюти щяло е да разлюти	щели да разлютят щели са да разлютят

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм разлютил	щяла съм да съм разлютила	щяло съм да съм разлютило	щели сме да сме разлютили
2 лице	щял си да си разлютил	щяла си да си разлютила	щяло си да си разлютило	щели сте да сте разлютили
3 лице	щял да е разлютил щял е да е разлютил	щяла да е разлютила щяла е да е разлютила	щяло да е разлютило щяло е да е разлютило	щели да са разлютили щели са да са разлютили

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих разлютил	бих разлютила	бих разлютило	бихме разлютили
2 лице	би разлютил	би разлютила	би разлютило	бихте разлютили
3 лице	би разлютил	би разлютила	би разлютило	биха разлютили

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
раз-лю-ти	раз-лю-те-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие

единствено число	мъжки род		раз-лю-тен
		непълен член	раз-лю-те-ния
		пълен член	раз-лю-те-ни-ят
	женски род		раз-лю-те-на
		членувано	раз-лю-те-на-та
	среден род		раз-лю-те-но
		членувано	раз-лю-те-но-то
множествено число			раз-лю-те-ни
		членувано	раз-лю-те-ни-те

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		раз-лю-тил
		непълен член	раз-лю-ти-лия
		пълен член	раз-лю-ти-ли-ят
	женски род		раз-лю-ти-ла
		членувано	раз-лю-ти-ла-та
	среден род		раз-лю-ти-ло
		членувано	раз-лю-ти-ло-то
множествено число			раз-лю-ти-ли
		членувано	раз-лю-ти-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	раз-лю-тял
	женски род	раз-лю-тя-ла
	среден род	раз-лю-тя-ло
множествено число		раз-лю-те-ли