бил разлютявал

Речник на българския език

1. бил разлютявал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил разлютявал е производна форма на разлютявам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).