разлютявал си

Речник на българския език

1. разлютявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разлютявал си е производна форма на разлютявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. разлютявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разлютявал си е производна форма на разлютявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. разлютявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разлютявал си е производна форма на разлютявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).