разлютявал съм

Речник на българския език

1. разлютявал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разлютявал съм е производна форма на разлютявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. разлютявал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разлютявал съм е производна форма на разлютявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. разлютявал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

разлютявал съм е производна форма на разлютявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).