разлютявало е

Речник на българския език

1. разлютявало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разлютявало е е производна форма на разлютявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разлютявало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разлютявало е е производна форма на разлютявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разлютявало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разлютявало е е производна форма на разлютявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).