разлютявах

Речник на българския език

1. разлютявах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

разлютявах е производна форма на разлютявам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. разлютявах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

разлютявах е производна форма на разлютявам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).