разлютявала е

Речник на българския език

1. разлютявала е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разлютявала е е производна форма на разлютявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. разлютявала е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разлютявала е е производна форма на разлютявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. разлютявала е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разлютявала е е производна форма на разлютявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).